Какво представлява методът с вакуумна помпа (Vacuum bell)

Това е неоперативен метод за третиране на състоянието Обущарски гърди (Pectus excavatum, хлътнали гърди, фуниевиден гръден кош). В литературата се твърди, че варианти на този метод са използвани от преди повече от 100 години, но по неясни причини не е навлязъл в медицинската практика. Напоследък обаче методът се предлага и в някои клиники като алтернатива на хирургичната интервенция.

При този метод се използва прибор, подобен на камбана (оттам и името "bell") с гъвкави стени, който се полага върху деформацията и чрез вакуум (налягането е по-ниско от атмосферното с около 10-15%) се издърпва гръдната кост и заловените за нея ребра. На компютърен томограф това изглежда така:

 Изобретател на съвременния модел на вакуумната помпа за терапевтични цели е немският инженер Екарт Клобе (Eckart Klobe). Пълният набор от вакуумни помпи, които той произвежда, изглежда ето така (комплектът на снимката включва модели за мъже и за жени):

Помпата трябва да се прилага ежедневно, като всяко приложение продължава от няколко десетки минути, до часове (напр. цяла нощ).
След свалянето на помпата при всяко приложение, еластичните сили (на гръдната кост, ребрата, сухожилията, диафрагмата) постепенно връщат  деформацията почти до старото й положение. С напредване на периода, в който помпата се ползва редовно, еластичните сили, които връщат деформацията, се проявяват във все по-малка степен и корекцията се запазва все по-дълго време.
След първото приложение корекцията се запазва само няколко минути. Но след няколкомесечно приложение (този период варира много индивидуално и може да достигне няколко години) се стига до момент, в който корекцията се запазва напълно до момента на следващото приложение на помпата. От този момент нататък Екарт Клобе препоръчва ползването на помпата да продължи по същата схема още около година, за да се затвърди постигнатият резултат. Ако вместо това в този момент се спре с ползването на помпата, деформацията може да се върне до 1-2 седмици в почти стария си вид.

В публикация от 2011 г. се твърди, че при изследваната група пациенти от 2005 г. след 18-месечно приложение на помпата се постига ефект, който е непроменен след 5 години (най-дългият период на проследяване при третиране по този метод).

ПРОТИВОПОКАЗАНИЯ
за използване на метода с вакуумна помпа:

• Костно заболяване Osteogenesis imperfecta;
• Метаболитен синдром с влошено усвояване на витамин Д (Glisson's disease);
• Синдром на Марфан (Marfan syndrome);
• Аневризма на коремната аорта;
• Сърдечни пороци;
• Нарушения на кръвосъсирването.

Преди да се помисли за ползване на помпата, трябва да се направят изследвания, които със сигурност да отхвърлят наличието на някое от горните заболявания. Неспазването на това изискване може да доведе до костни счупвания, увреждания на белия дроб и сърцето и дори до фатален изход!

Приложение
Вакуумната помпа се поставя така, че мястото на най-голямо хлътване да попадне в центъра на помпата (на снимката долу е показано приложението на помпата за мъже и помпата за жени).

Размерът на помпата трябва да е такъв, че гъвкавите й стени да стъпват върху незасегната от деформацията част на гръдната стена. До максималния вакуум (кожата почти допира до прозрачната твърда стена на помпата) се достига много бавно, в продължение на поне 1-2 минути помпане. Вакуумът трябва да е стабилен в продължение на поне един час, т.е. през това време да не се налага периодично да помпате, за да задържате нивото му. В края на приложението на помпата (независимо дали е било 5 минути, или 5 часа) отново трябва да се пуска въздух постепенно и бавно. Всяко рязко движение (бързо изпомпване или пускане на въздуха) създава миниатюрни пукнатини в костите, което ги прави по-податливи на еластичните сили. Това може да доведе до връщане на деформацията и дори до нейното влошаване!

След всяко отделно приложение на помпата е добре да намазвате кожата с подхранващ и/или хидратиращ крем (напр. крем "Здраве") мястото, където силиконът е допирал кожата. Това е необходимо, т.к. от редовното дразнене на кожата на едно и също място, тя се възпалява и разранява. Може да се достигне до болезнени състояния, които да ви попречат да ползвате помпата в продължение на седмици (казвам го от точно такъв болезнен опит).

Продължителността на всяко отделно приложение трябва да се увеличава постепенно! При първото приложение продължителността на престоя с помпата не трябва да е повече от 10-15 минути. В края на първата седмица се достига продължителност от 30-40 минути. Със същото темпо на напредване периодът може да се увеличава до достигане на личното ниво на поносимост. (Например моята поносимост с помпата на Екарт Клобе беше около 3 часа, а със самоделните ми помпи мога да издържа не повече от час и половина, което вероятно се дължи на по-силния вакуум и по-грубата вътрешна повърхност на силикона на моите помпи *.)
Но веднъж започне ли се с ползването на помпата, не трябва да се пропуска нито ден!

* Причината да започна да ползвам помпи, които аз съм си направил, е тази - помпата, която поръчах на Клобе от Германия, не е с подходящ за мен размер. Неговите помпи са три размера и нито един от тях не става за мен. Но това го установих по трудния и скъп начин. Като друга причина може да се посочи цената - самоделната помпа, дори и в най-лошия случай, излиза под 50 лв, докато цената на немската помпа е над 1000 лв.

Важно предупреждение:
Аз не съм лекар. Написаното в блога представя личния ми опит. Използването на информацията от блога е изцяло на ваша лична отговорност.

Няколко думи за "обущарския гръден кош" (Pectus excavatum)

Трудно е да се каже дали това е заболяване. Без съмнение е по-голямо отклонение от нормата от, да речем, гърбавия нос, но всичко зависи от степента на изявата му.
Има както леки, така и тежки форми.

Като обущарски гръден кош (Pectus Excavatum) се определя изкривяването на гръдната кост, при което тя е хлътнала (вдлъбната навътре). При това хлътване гръдната кост увлича  в различна степен и ребрата, които са заловени за нея - получават се леки, като това на снимката по-долу, до драстични изкривявания, които така притискат органите в гръдния кош, че може да застрашат живота на човека.

(снимката е от интернет)

Състоянието се среща по-често при мъжете, но не са пощадени и жените. Смята се, че около 1 до 3 на 1000 човека страдат от различна изява на тази деформация.
Причините за появата й засега остават неизвестни. Понякога деформацията е част от симптомите на генетичното заболяване Синдром на Марфан (Marfan syndrome), но най-често се появява без да е налице такова заболяване. Може да се появи още при раждането на детето, или за първи път да се открие по време на пубертета (когато детето интензивно расте). Има изработена система за измерване степента на хлътване и тя се определя като отношение от разстоянието между гръдната кост и гръбначния стълб, спрямо ширината на гръдния кош. Точното измерване става с компютърен томограф, но тези данни са необходими на статистиката. За човека с този проблем е от значение личното му усещане от него - доколко се чувства притеснен от деформацията като козметичен дефект, дали се уморява лесно, какъв е обемът на белите му дробове (витален капацитет на белия дроб), има ли смущения в сърдечния ритъм и т.н.

Във всички случаи обаче за това състояние е характерно следното:

• По-малък от нормалния обем на белите дробове;
• Изместване на сърцето от нормалната му позиция зад гръдната кост;
• Парадоксално дишане (гръдният кош хлътва при вдишване и се разгъва при издишване, вместо обратното);
• Увеличаване на изкривяването с напредване на възрастта.

Лечението на този проблем може да бъде както оперативно, така и неоперативно. Изборът зависи от тежестта на деформацията и личните нагласи на човека.

В момента има два утвърдени световни стандарта за оперативно лечение, но и двата не се прилагат в България (каквото и да ви казват, за момента, края на 2013 г,. в България няма подготвени хирурзи за такива операции).
Изглежда най-добри резултати се получават при използване на Метода на Нюс (Nuss procedure). Нарича се още "миниинвазивен метод", понеже се правят много мънички разрези в кожата. При него под ребрата и гръдната кост се поставят една или повече метални шини в коригиращо положение (положение, което да избутва гръдната кост и ребрата към тяхното нормално място и форма). Тези шини престояват в гръдния кош на човека от 1 до 3 и повече години (времето за престоя зависи от общото състояние на човека, възрастта му и степента на деформацията), след което се изваждат с нова операция. През това време в ребрата и гръдната кост текат нормалните процеси на обновяване на клетки и минерали, при което те се преобразуват и застават в новата си форма. Преобразуване и преместване става и с другите органи в гръдния кош - сърцето постепенно се измества към нормалното си място зад гръдната кост, а белите дробове увеличават обема си. За да се ускори този процес по време на носене на шините се препоръчва правенето на редовни дихателни упражнения и хранителен режим с храна, която е богата на витамини (витамин Д) и минерали (калций и фосфор). За този метод силно ви препоръчвам да прочетете този блог на български пациент с Nuss procedure, извършена в Дания.
Другият оперативен метод е методът на Равич (Ravitch procedure) - този метод е по-стар и сега се използва само при по-тежките форми на деформация. При метода на Равич, освен шини под гръдната кост, се извършва и изрязване на деформирани ребрени хрущяли. Препоръките тук са същите, но периодът за възстановяване е по-голям. По-големи са и белезите, които остават.

Методите за неоперативно лечение ще ги разделя на три групи:
1) Само физически упражнения - дихателни и за общо укрепване на мускулите, отговарящи за правилната поза на тялото. Приложимо е при най-леките форми на деформация. В блога ще бъдат разгледани някои от упражненията с най-добри резултати.
2) Използване на вакуумна помпа - основният метод, описван в блога тук;
3) Използване на скоби - носят се продължително време (няколко години) външни скоби, които притискайки ребрата в определени точки предизвикват постепенна корекция на гръдната кост. При този метод е необходим периодичен преглед, при който може да се наложи промяна на точките, в които става притискане на ребрата (аналогично при използването на зъбни шини). Методът е популярен в Южна Америка и по-ограничено в САЩ. Повече за него може да прочетете на тази интернет страница: orthopectus.net на английски, португалски или испански език.

Важно предупреждение:
Аз не съм лекар. Написаното в блога представя личния ми опит. Използването на информацията от блога е изцяло на ваша лична отговорност.

Вакуумна помпа (Vacuum bell) - как да си направим сами

Целта на създаването на този блог е основно тази - да опиша как всеки сам може да си направи вакуумна помпа. По-долу описвам изработката на третата си помпа, която направих преди няколко месеца (първата беше пълен провал, а втората още си работи перфектно, но стана доста тежка). Тази помпа е подходяща за използване само от мъже или момчета.

Вакуумната помпа (Vacuum Bell) се използва като метод за неоперативно лечение на Pectus Excavatum (Вдлъбнат гръден кош, "Обущарски гърди", Хлътнали гърди). За нейното приложение обаче ще пиша в следващи публикации, тук описвам техниката на изработка.
Може да прочетете за резултатите от използване на вакуумна помпа в единственото засега медицинско проучване на метода (публикацията е на английски език).

Необходими материали

• ръчна вакуумна помпа (1) - засега съм виждал що годе подходящи само в еротичните магазини (помпите на апарати за кръвно налягане не са вакуумни!)
• гумен маркуч (2) - диаметърът му се избира според размера на щуцера и входната тръбичка на ръчната помпа, а дължината му е около 50 см.
• щуцер (3) - връзката между гумения маркуч и помпата. Представлява тръбичка с резба от едната страна. Може да е метален или пластмасов, с резба около М6. Може да се намери в магазините за газови уредби на автомобили.
• лист плътен поликарбонат (4) - изгражда скелета на помпата, с дебелина 6-8 милиметра. Може да се използва и плексиглас, но той е малко по-чуплив.
• еднокомпонентен силикон (5) - универсален прозрачен, CS8 (този силикон изглежда е отпаднал от каталога към 2015г., същата, ако не и по-добра, работа върши и силикон CS24) по номенклатурата на Ceresit (може да става и с друг универсален силикон, но аз само с този съм пробвал и съм доволен). Силиконът изгражда гъвкавата част на помпата.

Изрязване на поликарбонатния лист

Формата му е приблизително елипсовидна или кръгла, като размерите се определят от размера на деформацията. Трябва да се спазва следното правило: поликарбонатът трябва да покрива дефекта напълно с радиус, който е поне 1 сантиметър по-голям от радиуса на дефекта.

Например:

Дефектът е висок (измервано от главата към краката) 12 сантиметра и е широк (измервано в посока лява/дясна ръка) 10 сантиметра. Листът трябва да е елипса с размери поне 14 сантиметра дължина и 12 сантиметра ширина.

Независимо от размерите на дефекта, размерите на листа поликарбонат не могат да надвишават следните граници:

(А) Максимална височина - определя се от горния край на гръдната кост (до междуключичната ямка), като от тук се извадят 5 сантиметра;
(Б) Максимална ширина - определя се от ширината на гръдния кош, като от всяка страна се извадят по 4 сантиметра;
(В) Основа (долна граница) - определя се от най-издадената напред част на ребрата (при употреба долният край на помпата лежи върху корема, но само върху тази част на корема, която е между най-издадените ребра).

След изрязване на поликарбонатния лист (например с ножовка, пасвател или нещо подобно), се отстраняват защитните му покрития и листът се почиства внимателно със суха кърпа:

Сега вече може да започне нанасянето на гъвкавата част на помпата, а именно на силикона.

Работа със силикона
* Работете на открито или проветриво място! При втвърдяването си силиконът отделя оцетна киселина, която дразни дихателните пътища. Работете на място, където да не е прашно. Не бързайте - работата със силикон изисква сръчност и търпение.

Работата със силикон се разделя на две фази - изработване на силиконовия гръб (1) и изработване на силиконовите стени (2) на помпата:

1. Листът поликарбонат се поставя върху найлон (може стреч фолио или непотребно стъкло), като се нанася слой силикон с ширина около 3 сантиметра - 1,5 сантиметра върху поликарбонатния лист и 1,5 сантиметра попада върху найлона. Така се изработва гърбът на помпата:

С мокър пръст (на добре измити ръце) се уплътнява и оформя нанесеният силикон.

* Техника на работа с мокър пръст:
С пръст само се потупва нанесеният силикон, а не се влачи (размазва). Пръстът ви трябва да е достатъчно мокър, за да не лепне силиконът по него. Ако силиконът започне да лепне по пръста ви, спрете работа, избършете внимателно пръста си от полепналия силикон и отново го намокрете обилно.
Не се бавете - за оформяне имате на разположение само 3-4 минути (после силиконът е започнал да се втвърдява отвън навътре и вмешателството ще наруши структурата му).
След оформянето на силикона (както е показано на снимката, заготовката се оставя заедно с найлона (стреч фолиото или стъклото) за поне 24 часа, за да се втвърди силиконът.

2.След поне 24 часа (най-добре е след 48 часа) найлонът (стреч фолиото или стъклото) се отстранява внимателно и напълно (да не останат никакви откъснати парченца от него) от заготовката със силикона. Внимава се също така силиконът да не се отлепи от поликарбонатния лист. Заготовката се обръща по такъв начин, че втвърденият силикон вече се намира отдолу, а отгоре сега се нанася този силикон, който ще изгражда гъвкавите стени на помпата:

Основата на новия силикон трябва да се нанася както върху стария силикон на гърба, така и върху поликарбонатния лист - отново с ширина 3-4 сантиметра. При това силиконът на гърба и новият силикон се сливат и образуват едно общо тяло, което "захапва" поликарбонатния лист (виж изображението по-долу) от двете му страни.
Не нанасяйте наведнъж прекалено много силикон, т.к. няма да можете да го оформите добре. Най-добре нанесете някакво количество силикон (например два слоя с пистолета), оформете го, изчакайте 24 часа да се втвърди и след това продължете работа с добавяне на още силикон. При нанасянето и оформянето на силикона имайте предвид, че стените трябва да бъдат дебели в основата си и постепенно да изтъняват към края си - в разрез изглежда така:

Височината на силиконовите стени на помпата трябва да е приблизително 8 сантиметра, измерено от гърба на помпата до върха на стените. В основата си стените са дебели около 3-4 сантиметра, а на върха силиконът трябва да изтънява до 4-5 милиметра. При това последните 2-3 сантиметра откъм върха стените трябва да са с еднаква дебелина (около 5 милиметра), т.к. точно тази част от помпата създава плътно и гъвкаво покритие върху тялото (гръдния кош).

След като стените бъдат напълно изградени и силиконът се втвърди, вътрешната им част трябва да бъде направена колкото може по-гладка. Това става като върху вече втвърдения силикон се нанася малко количество пресен силикон и се разнася с лъжичка или малка шпатула:

Заглаждането става само с еднократно прекарване на лъжичката (шпатулата). Ако минете повторно с лъжичката върху невтвърдения силикон, той ще се набразди. Затова, ако не се получи гладка повърхност от първия път, почистете нанесения силикон с лъжичката (или шпатулата), изчакайте няколко часа, докато се втвърди неотстраненият остатък, и опитайте отново.

Пробиване на отвор за щуцера
Диаметърът на отвора зависи от диаметъра на резбата на щуцера. Ако щуцерът е с резба М6 (6 милиметра), то отворът трябва да е с диаметър 5 милиметра. Пробива се с обикновена бормашина и бургия за метал. Мястото на отвора за щуцера е най-добре да е в тази част на помпата, която ще се пада отгоре (откъм главата).

Нарязване на резба за завиване на щуцера
Нарязването на резба става задължително с нагряване.
Ако щуцерът е метален, може да се използва самият той за нарязване на резба по следния начин:
1. Щуцерът се нагрява - на спиртна лампа или на върха на пламъка на запалка, но не трябва да има сажди по него. Дори и малък щуцер (като този на снимката горе) трябва да се нагрява в продължение на повече от минута, за да достигне подходяща температура;
2. Щуцерът се хваща с клещи и внимателно се поставя перпендикулярно в отвора на помпата, като в същото време се прави опит с лек натиск да се завърти по посока на часовниковата стрелка. Ако завъртането не става лесно (не се усеща размекване на поликарбонатния материал), щуцерът трябва да се нагрее още;
3. След като веднъж започне завиването на щуцера, той трябва да се нагрява (в положението, до което е завит в отвора) периодично, докато се завие с клещите напълно в отвора.

Ако щуцерът е пластмасов, за нарязване на резба може да се използва метален болт със същата резба като тази на щуцера.

При окончателното завиване на щуцера в поликарбонатната плоскост използвайте тефлонова лента за уплътнение. Недобре уплътненият щуцер е една от най-често срещаните причини за нарушен вакуум на помпата.
Стените на помпата трябва да са така конструирани и с гладка вътрешна повърхност, че да създават стабилен вакуум за поне един час, без междувременно да е необходимо да се изпомпва допълнително въздух.
При употреба помпата трябва да приляга върху тялото (гръдния кош) по този начин:

Между кожата и поликарбонатната плоскост трябва да остава място (да има ивица въздух), за да не се получават наранявания (при голямото и продължително напрежение от вакуума и от влагата кожата става много чувствителна).
Готовата за употреба помпа трябва да изглежда по този начин:

Преди да започнете да ползвате помпата, изчакайте поне 2-3 дни, за да се втвърди напълно силиконът. След това измийте помпата с хладка вода и сапун и я изчакайте да изсъхне на защитено от пряка слънчева светлина място (по принцип трябва да съхранявате помпата на проветриво и защитено от слънчева светлина място). Убедете се, че създава стабилен вакуум, т.е. след като изпомпате определено количество въздух, помпата задържа положението си и не ви се налага да изпомпвате отново въздух в продължение на поне 10-15 минути (при нормална употреба помпата трябва да задържа достигнатия вакуум за повече от час).
И още веднъж - не бързайте!
Представената тук помпа съм я изработвал в продължение на 8-9 дни.
Бързането, както при изработването на помпата, така и при нейното ползване, може само да ви изиграе лоша шега.

Ако нещо не се разбира от текста, питайте.
Аз си запазвам правото да извършвам промени в него, когато преценя.

Важно предупреждение:
Аз не съм лекар. Написаното в блога представя личния ми опит. Използването на информацията от блога е изцяло на ваша лична отговорност.