Няколко думи за "обущарския гръден кош" (Pectus excavatum)

Трудно е да се каже дали това е заболяване. Без съмнение е по-голямо отклонение от нормата от, да речем, гърбавия нос, но всичко зависи от степента на изявата му.
Има както леки, така и тежки форми.

Като обущарски гръден кош (Pectus Excavatum) се определя изкривяването на гръдната кост, при което тя е хлътнала (вдлъбната навътре). При това хлътване гръдната кост увлича  в различна степен и ребрата, които са заловени за нея - получават се леки, като това на снимката по-долу, до драстични изкривявания, които така притискат органите в гръдния кош, че може да застрашат живота на човека.

(снимката е от интернет)

Състоянието се среща по-често при мъжете, но не са пощадени и жените. Смята се, че около 1 до 3 на 1000 човека страдат от различна изява на тази деформация.
Причините за появата й засега остават неизвестни. Понякога деформацията е част от симптомите на генетичното заболяване Синдром на Марфан (Marfan syndrome), но най-често се появява без да е налице такова заболяване. Може да се появи още при раждането на детето, или за първи път да се открие по време на пубертета (когато детето интензивно расте). Има изработена система за измерване степента на хлътване и тя се определя като отношение от разстоянието между гръдната кост и гръбначния стълб, спрямо ширината на гръдния кош. Точното измерване става с компютърен томограф, но тези данни са необходими на статистиката. За човека с този проблем е от значение личното му усещане от него - доколко се чувства притеснен от деформацията като козметичен дефект, дали се уморява лесно, какъв е обемът на белите му дробове (витален капацитет на белия дроб), има ли смущения в сърдечния ритъм и т.н.

Във всички случаи обаче за това състояние е характерно следното:

• По-малък от нормалния обем на белите дробове;
• Изместване на сърцето от нормалната му позиция зад гръдната кост;
• Парадоксално дишане (гръдният кош хлътва при вдишване и се разгъва при издишване, вместо обратното);
• Увеличаване на изкривяването с напредване на възрастта.

Лечението на този проблем може да бъде както оперативно, така и неоперативно. Изборът зависи от тежестта на деформацията и личните нагласи на човека.

В момента има два утвърдени световни стандарта за оперативно лечение, но и двата не се прилагат в България (каквото и да ви казват, за момента, края на 2013 г,. в България няма подготвени хирурзи за такива операции).
Изглежда най-добри резултати се получават при използване на Метода на Нюс (Nuss procedure). Нарича се още "миниинвазивен метод", понеже се правят много мънички разрези в кожата. При него под ребрата и гръдната кост се поставят една или повече метални шини в коригиращо положение (положение, което да избутва гръдната кост и ребрата към тяхното нормално място и форма). Тези шини престояват в гръдния кош на човека от 1 до 3 и повече години (времето за престоя зависи от общото състояние на човека, възрастта му и степента на деформацията), след което се изваждат с нова операция. През това време в ребрата и гръдната кост текат нормалните процеси на обновяване на клетки и минерали, при което те се преобразуват и застават в новата си форма. Преобразуване и преместване става и с другите органи в гръдния кош - сърцето постепенно се измества към нормалното си място зад гръдната кост, а белите дробове увеличават обема си. За да се ускори този процес по време на носене на шините се препоръчва правенето на редовни дихателни упражнения и хранителен режим с храна, която е богата на витамини (витамин Д) и минерали (калций и фосфор). За този метод силно ви препоръчвам да прочетете този блог на български пациент с Nuss procedure, извършена в Дания.
Другият оперативен метод е методът на Равич (Ravitch procedure) - този метод е по-стар и сега се използва само при по-тежките форми на деформация. При метода на Равич, освен шини под гръдната кост, се извършва и изрязване на деформирани ребрени хрущяли. Препоръките тук са същите, но периодът за възстановяване е по-голям. По-големи са и белезите, които остават.

Методите за неоперативно лечение ще ги разделя на три групи:
1) Само физически упражнения - дихателни и за общо укрепване на мускулите, отговарящи за правилната поза на тялото. Приложимо е при най-леките форми на деформация. В блога ще бъдат разгледани някои от упражненията с най-добри резултати.
2) Използване на вакуумна помпа - основният метод, описван в блога тук;
3) Използване на скоби - носят се продължително време (няколко години) външни скоби, които притискайки ребрата в определени точки предизвикват постепенна корекция на гръдната кост. При този метод е необходим периодичен преглед, при който може да се наложи промяна на точките, в които става притискане на ребрата (аналогично при използването на зъбни шини). Методът е популярен в Южна Америка и по-ограничено в САЩ. Повече за него може да прочетете на тази интернет страница: orthopectus.net на английски, португалски или испански език.

Важно предупреждение:
Аз не съм лекар. Написаното в блога представя личния ми опит. Използването на информацията от блога е изцяло на ваша лична отговорност.